Хората бягат от България и заради това
Румен Драганов от Института за разбори в туризма сподели това, което мислим множеството българи: в случай че бизнесът желае да задържи хората в България, би трябвало да увеличи заплатите. Ще си разреша да поразсъждавам по тематиката, като почна от здравия разсъдък и стигна до футурологията. Кога работодателят ще заплаща повече? Когато стартира да печели повече. Не са му отговорни непроизводителните служащи, нито даже това, че си купува скъпи играчки наместо да реинвестира. Виновна е системата, която разрешава прекомерно елементарно да се влиза в играта. Резултатът е евтинджийството, най-видимо таман в туризма: алкохол без пари, занижен надзор, бутафорни културни атракции. Ако таргет са социалнослаби китайци, заплатите на обслужващия личен състав няма по какъв начин да пораснат и сънародникът ни от Видин, наместо да слугува по Черноморието, ще е все по-изкушен да номадства за три пъти повече пари в Италия. Защо е по този начин? Бясна конкуренция, бърза облага, подкупна администрация, родственици – в следствие всички маймуни на клона.
Същото е с роящите се университети, с лечебните заведения. Какво може да направи страната? Ами да вдигне летвата за влизане в бизнеса, тъй че да останат най-хубавите. Не, „ невидимата ръка на пазара “ сама очевидно не работи. По-малко туристически компании, само че от по-висок клас, ще имат по-голяма облага, което ще разреши да се удържа качествената работна ръка. Веднага ще ми възразят: смут, предприятия ще затварят, ще има безработица. Според мен пък ужасът е в полу-работицата, в която обитават доста наши съграждани в този момент. Време е след еуфорията „ колкото повече, толкоз по-добре “ да стартира отрезвяване.
Вдигането на летвата допуска освен допускането на съществени играчи с авторитет, експертиза и банкови гаранции, само че и грижа за стабилизирането на работната ръка – онази битка с текучеството, която води и комунизмът още през 50-те. Знаем по какъв начин става то: обезпечават общежития, детски градини, превоз - с една дума непарични добавки, които привързват служителя към компанията оттатък ситуационния пазарлък. За някои неолиберали този тип капитализъм си е отишъл и лоялността на служащия им е единствено в тежест. Слушайте единствено яростта на работодателите против символичния %, който се дава за трудов стаж!
Въпросът май не е в парите. Новият предприемач желае да взима хората, когато му би трябвало и да ги изхвърля, когато няма поръчки. Е да, но в развитите европейски страни не е тъкмо по този начин - там тази грижа още я има и когато някой българин реши да емигрира, той не го прави единствено за пари, а също и за права, придобивки, кариерни вероятности. Опитва да се отърве от ужасната родна неустановеност. Знаем, че служащият през днешния ден е свободен да сменя предприятието, когато не му изнася, само че не сме още осъзнали до дъно, че същото е с страните. И че няма да задържим хората с гайди и героични скулптури, а би трябвало масирана политика на обществена грижа за работната ръка, най-добре в партньорство сред страната и бизнеса.
Да си внесем служащи
Тук идва темата за вноса на работна ръка: бизнесът има потребност от тази „ аварийна войска на труда “; служащите обаче се боят, че новодошлите съперници ще смъкват заплатите. Цялата работа се облича в националистическа (а към този момент и генетическа) изразност и силите се пренасочват към увеличение на раждаемостта, което развеселява Facebook. Разбира се никаква раждаемост не може да попълни потребността от хора, тъй като родените през днешния ден биха влезнали на пазара на труда след към две десетилетия, през което време ще би трябвало да ги устоят намаляващите работещи. Компромисният импорт на 2 хиляди и нещо украинци е прахуляк в очите – освен тъй като тези хора пристигнаха по-скоро на море, а тъй като Украйна е богата страна и скоро ще си стъпи на краката. Ако България ще внася хора, хубаво е да гледа към страни, които са много под нейния стандарт. Ще смъкна ли заплатите вносът на работна ръка? Да, в случай че си представим, че работните места останат същите. Не, в случай че приливът на хора значи нови предприятия, хрумвания, производства. Впрочем печален факт в развития свят е, че постоянно мигрантът потегля от най-долу в обществената йерархия; у нас обаче „ чужденец “ значи „ шеф “, представяме си, че не ние ще го експлоатираме, а той нас – и това прибавя класова ненавист към локалния расизъм.
В нахлуване: изкуственият разсъдък прави хората непотребни?
Накрая футуролози ни предизвестяват, че сме на прага на гражданска война, която ще направи непотребна голяма част от работната ръка. Роботизират се освен цели „ заводи без осветяване “, чака се дехуманизация на действия, които до неотдавна извършваше междинната класа – редактор, борсов сътрудник, юридически съветник, интернет-трол. Ако е по този начин за какво въобще водим този диалог – да напущат колкото се може повече хора! Тук ще останем няколко едвам поливаме голф игрищата, по-точно не да поливаме, а да наглеждаме автоматизираната система за поливане. Новата софтуерна гражданска война, споделят, ще пощади специалности, които през днешния ден считаме за непрестижни – обслужващ личен състав в упоменатия туристически бизнес, грижа за остарели хора или деца, с една дума сфери на човешко другарство, където машината няма скоро да ни победи. Самото обучение, каквото го познаваме, споделят, ще се обезсмисли. Какво значение ще има кой е по-умен и кой по-глупав, в случай че изкуственият разсъдък е хиляда пъти по-умен и от двама ни?
Неравенството ще се усилва
Слуховете за апокалипсис ми се виждат пресилени. Технологичните революции постоянно са създавали нови работни места. Вярно, че самоуправляващите се коли ще вземат хляба на милиони водачи, единствено че представете си грандиозното индустриално изпитание, което ще изисква смяната на всички коли, всички пътища (и правете сметка по кое време пък ние ще успеем да го правим!). Представете си единствено какъв брой работни места ще отвори повдигането на летвата в екологията, в опазването на здравето. Мен да питате, ще има работа колкото щеш, единствено районните неравенства ще се усилят и оредяваща България ще изостане още веднъж.
Ивайло Дичев
Разбира се, че разпределението на плодовете от софтуерния напредък са главния проблем, само че и тук има нещо ново, което показват икономисти като Пикети. Все по-голям става делът на мъртвия капитал (машини, земя, патенти) по отношение на заплащането на труда. Оттук пораства неравенството сред притежатели и работещи - та били те и на най-високи позиции. В идеалния случай за капиталиста делът на машинното произвеждане клони към 100 %, делът на труда към нула. Новата химера за безусловния базов приход (ББД) избуя на фона на тази мрачна вероятност – в случай че няма да има работа за всички, то да поддържаме живота на жителя без да чакаме от него нищо. Вероятно доста от нашите кандидат-емигранти ще се задържат тук, в случай че си представим, че въведем ББД – единствено че това към този момент няма да има никакъв смисъл. Икономиката просто ще заделя нещичко от растящите си облаги да ги устоя, както вършим през днешния ден с домашните любимци. Оттук ще дойдат и новите борби - освен за по-справедливото преразпределение на пари, само че за систематизиране на функции, отговорност, смисъл в една такава пост-човешка стопанска система.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Същото е с роящите се университети, с лечебните заведения. Какво може да направи страната? Ами да вдигне летвата за влизане в бизнеса, тъй че да останат най-хубавите. Не, „ невидимата ръка на пазара “ сама очевидно не работи. По-малко туристически компании, само че от по-висок клас, ще имат по-голяма облага, което ще разреши да се удържа качествената работна ръка. Веднага ще ми възразят: смут, предприятия ще затварят, ще има безработица. Според мен пък ужасът е в полу-работицата, в която обитават доста наши съграждани в този момент. Време е след еуфорията „ колкото повече, толкоз по-добре “ да стартира отрезвяване.
Вдигането на летвата допуска освен допускането на съществени играчи с авторитет, експертиза и банкови гаранции, само че и грижа за стабилизирането на работната ръка – онази битка с текучеството, която води и комунизмът още през 50-те. Знаем по какъв начин става то: обезпечават общежития, детски градини, превоз - с една дума непарични добавки, които привързват служителя към компанията оттатък ситуационния пазарлък. За някои неолиберали този тип капитализъм си е отишъл и лоялността на служащия им е единствено в тежест. Слушайте единствено яростта на работодателите против символичния %, който се дава за трудов стаж!
Въпросът май не е в парите. Новият предприемач желае да взима хората, когато му би трябвало и да ги изхвърля, когато няма поръчки. Е да, но в развитите европейски страни не е тъкмо по този начин - там тази грижа още я има и когато някой българин реши да емигрира, той не го прави единствено за пари, а също и за права, придобивки, кариерни вероятности. Опитва да се отърве от ужасната родна неустановеност. Знаем, че служащият през днешния ден е свободен да сменя предприятието, когато не му изнася, само че не сме още осъзнали до дъно, че същото е с страните. И че няма да задържим хората с гайди и героични скулптури, а би трябвало масирана политика на обществена грижа за работната ръка, най-добре в партньорство сред страната и бизнеса.
Да си внесем служащи
Тук идва темата за вноса на работна ръка: бизнесът има потребност от тази „ аварийна войска на труда “; служащите обаче се боят, че новодошлите съперници ще смъкват заплатите. Цялата работа се облича в националистическа (а към този момент и генетическа) изразност и силите се пренасочват към увеличение на раждаемостта, което развеселява Facebook. Разбира се никаква раждаемост не може да попълни потребността от хора, тъй като родените през днешния ден биха влезнали на пазара на труда след към две десетилетия, през което време ще би трябвало да ги устоят намаляващите работещи. Компромисният импорт на 2 хиляди и нещо украинци е прахуляк в очите – освен тъй като тези хора пристигнаха по-скоро на море, а тъй като Украйна е богата страна и скоро ще си стъпи на краката. Ако България ще внася хора, хубаво е да гледа към страни, които са много под нейния стандарт. Ще смъкна ли заплатите вносът на работна ръка? Да, в случай че си представим, че работните места останат същите. Не, в случай че приливът на хора значи нови предприятия, хрумвания, производства. Впрочем печален факт в развития свят е, че постоянно мигрантът потегля от най-долу в обществената йерархия; у нас обаче „ чужденец “ значи „ шеф “, представяме си, че не ние ще го експлоатираме, а той нас – и това прибавя класова ненавист към локалния расизъм.
В нахлуване: изкуственият разсъдък прави хората непотребни?
Накрая футуролози ни предизвестяват, че сме на прага на гражданска война, която ще направи непотребна голяма част от работната ръка. Роботизират се освен цели „ заводи без осветяване “, чака се дехуманизация на действия, които до неотдавна извършваше междинната класа – редактор, борсов сътрудник, юридически съветник, интернет-трол. Ако е по този начин за какво въобще водим този диалог – да напущат колкото се може повече хора! Тук ще останем няколко едвам поливаме голф игрищата, по-точно не да поливаме, а да наглеждаме автоматизираната система за поливане. Новата софтуерна гражданска война, споделят, ще пощади специалности, които през днешния ден считаме за непрестижни – обслужващ личен състав в упоменатия туристически бизнес, грижа за остарели хора или деца, с една дума сфери на човешко другарство, където машината няма скоро да ни победи. Самото обучение, каквото го познаваме, споделят, ще се обезсмисли. Какво значение ще има кой е по-умен и кой по-глупав, в случай че изкуственият разсъдък е хиляда пъти по-умен и от двама ни?
Неравенството ще се усилва
Слуховете за апокалипсис ми се виждат пресилени. Технологичните революции постоянно са създавали нови работни места. Вярно, че самоуправляващите се коли ще вземат хляба на милиони водачи, единствено че представете си грандиозното индустриално изпитание, което ще изисква смяната на всички коли, всички пътища (и правете сметка по кое време пък ние ще успеем да го правим!). Представете си единствено какъв брой работни места ще отвори повдигането на летвата в екологията, в опазването на здравето. Мен да питате, ще има работа колкото щеш, единствено районните неравенства ще се усилят и оредяваща България ще изостане още веднъж.
Ивайло Дичев
Разбира се, че разпределението на плодовете от софтуерния напредък са главния проблем, само че и тук има нещо ново, което показват икономисти като Пикети. Все по-голям става делът на мъртвия капитал (машини, земя, патенти) по отношение на заплащането на труда. Оттук пораства неравенството сред притежатели и работещи - та били те и на най-високи позиции. В идеалния случай за капиталиста делът на машинното произвеждане клони към 100 %, делът на труда към нула. Новата химера за безусловния базов приход (ББД) избуя на фона на тази мрачна вероятност – в случай че няма да има работа за всички, то да поддържаме живота на жителя без да чакаме от него нищо. Вероятно доста от нашите кандидат-емигранти ще се задържат тук, в случай че си представим, че въведем ББД – единствено че това към този момент няма да има никакъв смисъл. Икономиката просто ще заделя нещичко от растящите си облаги да ги устоя, както вършим през днешния ден с домашните любимци. Оттук ще дойдат и новите борби - освен за по-справедливото преразпределение на пари, само че за систематизиране на функции, отговорност, смисъл в една такава пост-човешка стопанска система.
Виж всички публикации от Ивайло Дичев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ